Синдромът ACHOO: Защо слънцето ни накара да кихаме
Кихането е едно от най-неприятните прекарвания, само че за някои от нас може да има просто решение. В случая със Синдрома фотичното кихане просто погледът към ярка светлина може да е задоволителен, с цел да провокира приемливо кихане. Причината се дължи на разширението на зениците, на нервната система и на една занимателна дребна абревиатура на синдрома ACHOO.
Рефлексът на фотичното кихане (РКИ) е прочут и като Синдром на автозомно доминантното завладяващо хелио-офталмично експлоадиране, само че като се има поради, че животът е прекомерно къс, с цел да използваме толкоз доста дълги думи, избираме Синдром ACHOO.
Той се характеризира с неконтролируемо кихане в отговор на ненадейно излагане на ярка светлина, като да вземем за пример излизане от мрачно кино и гледане към слънцето. Това е извънредно, тъй като кихането нормално се свързва с патогени или дразнители, като положителната остаряла чушка, тъй че за какво светлината би предиздвикала някого да кихне?
Синдромът ACHOO не визира всеки и е генетичен, като се счита, че е обвързван с гените rs10427255, покрай ZEB2, и rs11856995, покрай NR2F2. Приблизително един на всеки четирима от нас може да насърчи кихането, като огледа към ярка светлина, когато носът му към този момент изтръпва, и в този случай това в действителност може да бъде същинско облекчение.
" Това не е болест ", споделя пред PBS NewsHour неврологът и генетик на индивида Луис Птачек от Калифорнийския университет в Сан Франциско. " Някои хора го намират за досадно, само че на някои хора до известна степен им харесва. Те споделят: " Това ми оказва помощ да кихна ".
От друга страна, се счита, че чистото фотично кихане е доста по-рядко срещано. Това значи, че даже когато няма никакво раздразнение в носа, човек неконтролируемо ще кихне, когато е изложен на ярка светлина. В тези случаи това фактически може да бъде рисково, защото провокираното от светлината кихане по време на шофиране може да докара до акцидент. Кихането даже е попадало в каузи за автоматизъм, в които водачи са твърдели, че са изгубили надзор заради неволното кихане, само че успеваемостта му като правна отбрана варира доста.
Що се отнася до аргументите за синдрома на ACHOO, допустимо е хората с подобаващ генотип да имат неправда в тригеминалния нерв, петия и максимален от черепните нерви. Според Медицинския център на Университета в Небраска тригеминалният нерв обезпечава чувството в лицето, само че също по този начин улавя всяко раздразнение в ноздрите и провокира кихане в отговор. Възможно е при малко кръстосване на проводниците кихането ни да е малко комплицирано.
Предполагаемият механизъм на синдрома ACHOO допуска, че неочакваното излагане на ярка светлина кара зениците ни да се свият, изпращайки нервозен сигнал, който при някои хора може инцидентно да възбуди други нервни пътища, в това число този, който отделя лигавицата в носа. Това може да бъде възприето като дразнител и да провокира кихане по типичния метод.
Така че идващия път, когато се затруднявате да предизвикате кихане, пробвайте да се вгледате в ярка светлина. Шансът е едно към четири, че това ще ви помогне.
Рефлексът на фотичното кихане (РКИ) е прочут и като Синдром на автозомно доминантното завладяващо хелио-офталмично експлоадиране, само че като се има поради, че животът е прекомерно къс, с цел да използваме толкоз доста дълги думи, избираме Синдром ACHOO.
Той се характеризира с неконтролируемо кихане в отговор на ненадейно излагане на ярка светлина, като да вземем за пример излизане от мрачно кино и гледане към слънцето. Това е извънредно, тъй като кихането нормално се свързва с патогени или дразнители, като положителната остаряла чушка, тъй че за какво светлината би предиздвикала някого да кихне?
Синдромът ACHOO не визира всеки и е генетичен, като се счита, че е обвързван с гените rs10427255, покрай ZEB2, и rs11856995, покрай NR2F2. Приблизително един на всеки четирима от нас може да насърчи кихането, като огледа към ярка светлина, когато носът му към този момент изтръпва, и в този случай това в действителност може да бъде същинско облекчение.
" Това не е болест ", споделя пред PBS NewsHour неврологът и генетик на индивида Луис Птачек от Калифорнийския университет в Сан Франциско. " Някои хора го намират за досадно, само че на някои хора до известна степен им харесва. Те споделят: " Това ми оказва помощ да кихна ".
От друга страна, се счита, че чистото фотично кихане е доста по-рядко срещано. Това значи, че даже когато няма никакво раздразнение в носа, човек неконтролируемо ще кихне, когато е изложен на ярка светлина. В тези случаи това фактически може да бъде рисково, защото провокираното от светлината кихане по време на шофиране може да докара до акцидент. Кихането даже е попадало в каузи за автоматизъм, в които водачи са твърдели, че са изгубили надзор заради неволното кихане, само че успеваемостта му като правна отбрана варира доста.
Що се отнася до аргументите за синдрома на ACHOO, допустимо е хората с подобаващ генотип да имат неправда в тригеминалния нерв, петия и максимален от черепните нерви. Според Медицинския център на Университета в Небраска тригеминалният нерв обезпечава чувството в лицето, само че също по този начин улавя всяко раздразнение в ноздрите и провокира кихане в отговор. Възможно е при малко кръстосване на проводниците кихането ни да е малко комплицирано.
Предполагаемият механизъм на синдрома ACHOO допуска, че неочакваното излагане на ярка светлина кара зениците ни да се свият, изпращайки нервозен сигнал, който при някои хора може инцидентно да възбуди други нервни пътища, в това число този, който отделя лигавицата в носа. Това може да бъде възприето като дразнител и да провокира кихане по типичния метод.
Така че идващия път, когато се затруднявате да предизвикате кихане, пробвайте да се вгледате в ярка светлина. Шансът е едно към четири, че това ще ви помогне.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ